бил съм разпопил

Речник на българския език

1. бил съм разпопил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разпопил е производна форма на разпопя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).