бил съм разположил

Речник на българския език

1. бил съм разположил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разположил е производна форма на разположа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).