бил съм размил

Речник на българския език

1. бил съм размил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм размил е производна форма на размия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).