бил съм разломил

Речник на българския език

1. бил съм разломил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разломил е производна форма на разломя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).