бил съм разбунил

Речник на българския език

1. бил съм разбунил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разбунил е производна форма на разбуня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).