бил съм разбулил

Речник на българския език

1. бил съм разбулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разбулил е производна форма на разбуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).