бил съм причул

Речник на българския език

1. бил съм причул — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм причул е производна форма на причуя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).