бил съм притъпил

Речник на българския език

1. бил съм притъпил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм притъпил е производна форма на притъпя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).