бил съм припотил

Речник на българския език

1. бил съм припотил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм припотил е производна форма на припотя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).