бил съм пошушвал

Речник на българския език

1. бил съм пошушвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм пошушвал е производна форма на пошушвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).