бил съм почул

Речник на българския език

1. бил съм почул — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм почул е производна форма на почуя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).