бил съм похулил

Речник на българския език

1. бил съм похулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм похулил е производна форма на похуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).