бил съм посбил

Речник на българския език

1. бил съм посбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм посбил е производна форма на посбия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).