бил съм поотвил

Речник на българския език

1. бил съм поотвил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм поотвил е производна форма на поотвия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).