бил съм понаместил

Речник на българския език

1. бил съм понаместил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм понаместил е производна форма на понаместя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).