бил съм понамалил

Речник на българския език

1. бил съм понамалил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм понамалил е производна форма на понамаля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).