бил съм поналютил

Речник на българския език

1. бил съм поналютил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм поналютил е производна форма на поналютя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).