бил съм понавестил

Речник на българския език

1. бил съм понавестил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм понавестил е производна форма на понавестя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).