бил съм понабавил

Речник на българския език

1. бил съм понабавил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм понабавил е производна форма на понабавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).