бил съм помяучил

Речник на българския език

1. бил съм помяучил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм помяучил е производна форма на помяуча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).