бил съм позачудил

Речник на българския език

1. бил съм позачудил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм позачудил е производна форма на позачудя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).