бил съм подлютил

Речник на българския език

1. бил съм подлютил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм подлютил е производна форма на подлютя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).