бил съм ощастливил

Речник на българския език

1. бил съм ощастливил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм ощастливил е производна форма на ощастливя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).