бил съм оттулил

Речник на българския език

1. бил съм оттулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм оттулил е производна форма на оттуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).