бил съм отпоил

Речник на българския език

1. бил съм отпоил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм отпоил е производна форма на отпоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).