бил съм отбулил

Речник на българския език

1. бил съм отбулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм отбулил е производна форма на отбуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).