бил съм отбил

Речник на българския език

1. бил съм отбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм отбил е производна форма на отбия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).