бил съм оспорил

Речник на българския език

1. бил съм оспорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм оспорил е производна форма на оспоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).