бил съм осенил

Речник на българския език

1. бил съм осенил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм осенил е производна форма на осеня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).