бил съм опитомил

Речник на българския език

1. бил съм опитомил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм опитомил е производна форма на опитомя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).