бил съм окъсил

Речник на българския език

1. бил съм окъсил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм окъсил е производна форма на окъся (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).