бил съм озаглавил

Речник на българския език

1. бил съм озаглавил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм озаглавил е производна форма на озаглавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).