бил съм обусловил

Речник на българския език

1. бил съм обусловил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм обусловил е производна форма на обусловя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).