бил съм обрамчил

Речник на българския език

1. бил съм обрамчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм обрамчил е производна форма на обрамча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).