бил съм оборавил

Речник на българския език

1. бил съм оборавил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм оборавил е производна форма на оборавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).