бил съм обезобразил

Речник на българския език

1. бил съм обезобразил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм обезобразил е производна форма на обезобразя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).