бил съм обезмитил

Речник на българския език

1. бил съм обезмитил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм обезмитил е производна форма на обезмитя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).