бил съм обезлюдил

Речник на българския език

1. бил съм обезлюдил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм обезлюдил е производна форма на обезлюдя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).