бил съм начумерил

Речник на българския език

1. бил съм начумерил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм начумерил е производна форма на начумеря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).