бил съм наумявал

Речник на българския език

1. бил съм наумявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм наумявал е производна форма на наумявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).