бил съм наумувал

Речник на българския език

1. бил съм наумувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм наумувал е производна форма на наумувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).