бил съм намагнитил

Речник на българския език

1. бил съм намагнитил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм намагнитил е производна форма на намагнитя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).