бил съм наизустил

Речник на българския език

1. бил съм наизустил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм наизустил е производна форма на наизустя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).