бил съм наивничил

Речник на българския език

1. бил съм наивничил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм наивничил е производна форма на наивнича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).