бил съм назорил

Речник на българския език

1. бил съм назорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм назорил е производна форма на назоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).