бил съм набърборил

Речник на българския език

1. бил съм набърборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм набърборил е производна форма на набърборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).