бил съм миротворил

Речник на българския език

1. бил съм миротворил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм миротворил е производна форма на миротворя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).