бил съм любезничил

Речник на българския език

1. бил съм любезничил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм любезничил е производна форма на любезнича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).