бил съм лицемерничил

Речник на българския език

1. бил съм лицемерничил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм лицемерничил е производна форма на лицемернича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).