бил съм лицемерил

Речник на българския език

1. бил съм лицемерил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм лицемерил е производна форма на лицемеря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).